13 abr 2018, 1:22

ххх 

  Poesía
357 4 4

Дърветата са светли слепи спомени, 

затрупани от непосилни грешки.

Въздишките, от вятъра подгонени, 

рисуват тъмни болки нечовешки. 

 

Звездите, блеснали очи на хищници,

разкъсват мрака на безброй парчета.

Тъгите, невъздържани и пищни, 

полазват в нас със паешки крачета.

 

А чувствата празнуват вакханално

поредната победа над душите. 

Как любовта помахва ни прощално, 

как безвъзвратно някъде отлита...

 

 

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??