Дърветата са светли слепи спомени,
затрупани от непосилни грешки.
Въздишките, от вятъра подгонени,
рисуват тъмни болки нечовешки.
Звездите, блеснали очи на хищници,
разкъсват мрака на безброй парчета.
Тъгите, невъздържани и пищни,
полазват в нас със паешки крачета.
А чувствата празнуват вакханално
поредната победа над душите.
Как любовта помахва ни прощално,
как безвъзвратно някъде отлита...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
