ххх
Бясна съм. Ожесточена.
Спомените ме минират.
Режа късове зелени
от деня. И той умира.
Мачкат ме със пръсти сухи
ветровете ненаситно.
За любовни вопли глуха
непоискана се скитам.
Гневна съм. Яда си крия
и примамвам дъждовете.
Из стърнища с нокти рия,
търся билка - самó цвете.
Да го сложа под възглаве
и сама да се магьосам.
Тъй да лягам, тъй да ставам,
в мислите си да не нося
твоя поглед, твойто име
и усмивката любима.
Моля: "Боже, отърви ме,
от любов да не погина! "
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
