May 25, 2018, 10:42 PM

ххх 

  Poetry
300 3 2

Бясна съм. Ожесточена.

Спомените ме минират.

Режа късове зелени 

от деня. И той умира.

 

Мачкат ме със пръсти сухи

ветровете ненаситно.

За любовни вопли глуха

непоискана се скитам.

 

Гневна съм. Яда си крия

и примамвам дъждовете.

Из стърнища с нокти рия,

търся билка - самó цвете.

 

Да го сложа под възглаве

и сама да се магьосам.

Тъй да лягам, тъй да ставам,

в мислите си да не нося

 

твоя поглед, твойто име

и усмивката любима.

Моля: "Боже, отърви ме,

от любов да не погина! "

 

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??