ххх

25 мая 2018 г., 22:42

Поэзия

270 3 2

Бясна съм. Ожесточена.

Спомените ме минират.

Режа късове зелени

от деня. И той умира.

Мачкат ме със пръсти сухи

ветровете ненаситно.

За любовни вопли глуха

непоискана се скитам.

Гневна съм. Яда си крия

и примамвам дъждовете.

Из стърнища с нокти рия,

търся билка - самó цвете.

Да го сложа под възглаве

и сама да се магьосам.

Тъй да лягам, тъй да ставам,

в мислите си да не нося

твоя поглед, твойто име

и усмивката любима.

Моля: "Боже, отърви ме,

от любов да не погина! "