2.03.2019 г., 12:55 ч.

ххх 

  Поезия
519 3 5

 

Предвидим или не,
тоя ден си отива.
И подвил колене
ляга в лунната нива.

 

Пак отнася насън
всички наши надежди.
Но печалния звън
ще запомним изглежда.

 

Той отеква сломен.
С нежността ни разделя.
Търси теб, после – мен 
сред въздишките бели.

 

Двамата щом решим 
да целунем пак мрака,
като рус херувим 
любовта ще ни чака.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??