2 mar 2019, 12:55

ххх 

  Poesía
521 3 5

 

Предвидим или не,
тоя ден си отива.
И подвил колене
ляга в лунната нива.

 

Пак отнася насън
всички наши надежди.
Но печалния звън
ще запомним изглежда.

 

Той отеква сломен.
С нежността ни разделя.
Търси теб, после – мен 
сред въздишките бели.

 

Двамата щом решим 
да целунем пак мрака,
като рус херувим 
любовта ще ни чака.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??