ххх

Mar 2, 2019, 12:55 PM

Poetry

523 3 5

Предвидим или не,
тоя ден си отива.
И подвил колене
ляга в лунната нива.

Пак отнася насън
всички наши надежди.
Но печалния звън
ще запомним изглежда.

Той отеква сломен.
С нежността ни разделя.
Търси теб, после – мен
сред въздишките бели.

Двамата щом решим
да целунем пак мрака,
като рус херувим
любовта ще ни чака.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

RainaVakova

2019-03-05T13:19:01+02:00

Красиво и магнетично с устрем е при теб...и думите ти зареждат! Любима спирка си ми!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2019-03-02T21:02:38+02:00

Поздравления за теб, че си постигнала такава ефирност на изказа, и на Майстора, че го е откроил от останалите стихотворения, слагайки го в избрани!
Незабравима (Кремена Стоева)

2019-03-02T17:45:54+02:00

Хубаво! Много!
Eipril (Хари Спасов)

2019-03-02T16:59:06+02:00

Нина!!!
ИнаКалина

2019-03-02T16:35:54+02:00

Харесах..