18.04.2016 г., 13:01 ч.

ххх20 

  Поезия » Любовна
2254 0 3

                                         На Емо

 

Писмо ти написах. Но как да го пратя?

По кратка въздишка? По жалостен вятър?

И как да пристигне по-бързо, по спешно?

На плика навярно написан е грешно

адреса ти нов - Оттатък, в Безкрая.

Очакваш писмото, със сигурност зная.

Три листа изписах от облаци бели

с мастило от сълзи в безсънни недели.

Разказвах ти колко сега съм самичка

и как продължавам все теб да  обичам.

Накрая прибавих два вица любими

и свойто от тебе измислено име.

Отговори ми с гласа на капчука

или на дъжда.Той в стъклото ми чука.

Недей се подписва.Защо ми е име?

Насън само пак прошепни ми: "Любима,

оставаш си винаги мое момиче.

Далече от теб - все така те обичам."

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??