ххх20
На Емо
Писмо ти написах. Но как да го пратя?
По кратка въздишка? По жалостен вятър?
И как да пристигне по-бързо, по спешно?
На плика навярно написан е грешно
адреса ти нов - Оттатък, в Безкрая.
Очакваш писмото, със сигурност зная.
Три листа изписах от облаци бели
с мастило от сълзи в безсънни недели.
Разказвах ти колко сега съм самичка
и как продължавам все теб да обичам.
Накрая прибавих два вица любими
и свойто от тебе измислено име.
Отговори ми с гласа на капчука
или на дъжда.Той в стъклото ми чука.
Недей се подписва.Защо ми е име?
Насън само пак прошепни ми: "Любима,
оставаш си винаги мое момиче.
Далече от теб - все така те обичам."
© Нина Чилиянска All rights reserved.
