ххх26
На Емо
Разпиля ме тъгата по пътища сини
като сгърчено сухо листо.
Все те чакам неволно край мене да минеш...
Разпознала те бих сто на сто
по широката, мека и топла усмивка,
по добрите ти силни ръце,
на челòто по строгата умна извивка...
Няма друг със такова лице,
дето всичко ми казва и тайните пази -
срамежливо, невинно, с финес.
Ей такова лице няма как да намразиш.
Като него не са много днес.
Затова го прибирам дълбоко, дълбоко
в тихи спомени - нежни води.
Ще ми свети завинаги в бяла посока
и над мен денонощно ще бди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
