На Емо

Разпиля ме тъгата по пътища сини

като сгърчено сухо листо.

Все те чакам неволно край мене да минеш...

Разпознала те бих сто на сто

по широката, мека и топла усмивка,

по добрите ти силни ръце,

на челòто по строгата умна извивка...

Няма друг със такова лице,

дето всичко ми казва и тайните пази -

срамежливо, невинно, с финес.

Ей такова лице няма как да намразиш.

Като него не са много днес.

Затова го прибирам дълбоко, дълбоко

в тихи спомени - нежни води.

Ще ми свети завинаги в бяла посока

и над мен денонощно ще бди.