ххх52

                                                  На Емо

Сега небесни къщи зидаш.

В тях ангелите си играят.

Зает си.И в съня не идваш,

но без да казваш, аз си зная,

че ме обичаш, че ме чакаш

и ме целуваш с ветровете.

Погледна ли звездите, сякаш

в тях погледът ти мило свети.

А птиците с гласа ти пеят.

Усмивката ти е в тревите.

И думите ти тайно греят

във клоните. И тайно питат

дали си спомням нашите нощи.

А мога ли да ги забравя?

Любов ми пращай... още, още...

Знам, тя едничка оцелява!