Feb 21, 2017, 10:58 PM

ххх52

  Poetry » Love
609 0 0

                                                  На Емо

Сега небесни къщи зидаш.

В тях ангелите си играят.

Зает си.И в съня не идваш,

но без да казваш, аз си зная,

 

че ме обичаш, че ме чакаш

и ме целуваш с ветровете.

Погледна ли звездите, сякаш

в тях погледът ти мило свети.

 

А птиците с гласа ти пеят.

Усмивката ти е в тревите.

И думите ти тайно греят

във клоните. И тайно питат

 

дали си спомням нашите нощи.

А мога ли да ги забравя?

Любов ми пращай... още, още...

Знам, тя едничка оцелява!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...