ххх56
На Емо
Мъката си ден след ден разплитам
като плетка сбъркана и крива.
Всяка паяжина в къщи питам
само с теб ли бях така щастлива.
И отлитат нощи – пух глухарчев.
Спи скръбта на прага като коте.
Твоето отсъствие нагарча
и черупка празна е животът.
Знам, звездите са те приютили.
Смеят се, в очите ти надничат.
Ще повярвам в тебе, Боже мили,
само му кажи, че го обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
