laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
9.05.2017 г., 23:36 ч.

ххх56 

  Поезия » Любовна
485 0 2

                                        На Емо

 

Мъката си ден след ден разплитам

като плетка сбъркана и крива.

Всяка паяжина в къщи питам

само с теб ли бях така щастлива.

 

И отлитат нощи – пух глухарчев.

Спи скръбта на прага като коте.

Твоето отсъствие нагарча

и черупка празна е животът.

 

Знам, звездите са те приютили.

Смеят се, в очите ти надничат.

Ще повярвам в тебе, Боже мили,

само му кажи, че го обичам!

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Искрено съчувствам, Нина!...Тъгата ти е неизмерима, но се утешавай с това, че той е попаднал на едно по- добро място, където няма болка и тъга!...
  • !!
Предложения
: ??:??