На Емо
Мъката си ден след ден разплитам
като плетка сбъркана и крива.
Всяка паяжина в къщи питам
само с теб ли бях така щастлива.
И отлитат нощи – пух глухарчев.
Спи скръбта на прага като коте.
Твоето отсъствие нагарча
и черупка празна е животът.
Знам, звездите са те приютили.
Смеят се, в очите ти надничат.
Ще повярвам в тебе, Боже мили,
само му кажи, че го обичам!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
