ххх64
На Емо
Днес погледнах дълбоко в сърцето си –
в миг разбрах, то е твоя арена.
Ти ми махаш с възторг и в Небето си
пазиш малко местенце за мене.
И усмивки ми пращаш по залеза.
Аз пък изгревно плача за тебе.
Всяка моя самотна сълза
ми е прошка, внезапно потребна.
Знам, не вятър, а твоите пръсти
ме докосват полека, гальовно.
Любовта ни разпъва на кръста си.
Неизбежното става съдбовно.
И от страст и копнеж ослепели
с теб се носим по пътища звездни,
нажежени, от обич прелели,
ти и аз – сред космически бездни.
С теб едно сме – любов без остатък!
Изненадан отдръпва се мрака.
Ще танцуваме с тебе Оттатък!
Не забравяй това! И ме чакай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
