ххх64

7.09.2017 г., 15:34 ч.

Поезия » Любовна

530 3 3

На Емо

Днес погледнах дълбоко в сърцето си –

в миг разбрах, то е твоя арена.

Ти ми махаш с възторг и в Небето си

пазиш малко местенце за мене.

И усмивки ми пращаш по залеза.

Аз пък изгревно плача за тебе.

Всяка моя самотна сълза

ми е прошка, внезапно потребна.

Знам, не вятър, а твоите пръсти

ме докосват полека, гальовно.

Любовта ни разпъва на кръста си.

Неизбежното става съдбовно.

И от страст и копнеж ослепели

с теб се носим по пътища звездни,

нажежени, от обич прелели,

ти и аз – сред космически бездни.

С теб едно сме – любов без остатък!

Изненадан отдръпва се мрака.

Ще танцуваме с тебе Оттатък!

Не забравяй това! И ме чакай!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2017-09-11T19:46:36+03:00

Той знае, че го обичаш истински, но не иска толкова да страдаш... Ще танцуваш с любимия си "Оттатък", но първо трябва да изживееш земния си живот, не бързай, мила... Твоята обич наистина прелива от всеки стих и предизвиква сълзи...
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

2017-09-07T19:10:28+03:00

Хубаво е стихотворението ти, Нина! А ти не бързай за Оттатък!...
Приятна вечер!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-09-07T18:07:32+03:00

Много красота е родила болката ти, Нина!... При такава любов няма как да не бъдете заедно!...