ххх73
на Емо
Не преставам да мисля за тебе!
И насън даже пак те обичам,
щом нощта среши с лунния гребен
тъмносините плитки девичи.
Аз те викам отново тогава.
С много нежност приготвям постеля.
И звездите на прага остават.
А страстта ни е шеметно смела.
Щом зората потрепне с ресници,
ти си тръгваш по стълба незрима
там, където не стигат и птиците..
Но звучи в мен гласът ти: "Любима!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
