Apr 27, 2018, 8:32 AM

ххх73

  Poetry » Love
699 7 8

                              на Емо

 

Не преставам да мисля за тебе!

И насън даже пак те обичам,

щом нощта среши с лунния гребен

тъмносините плитки девичи.

 

Аз те викам отново тогава.

С много нежност приготвям постеля.

И звездите на прага остават.

А страстта ни е шеметно смела.

 

Щом зората потрепне с ресници,

ти си тръгваш по стълба незрима

там, където не стигат и птиците..

Но звучи в мен гласът ти: "Любима!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...