Apr 27, 2018, 8:32 AM

ххх73 

  Poetry » Love
477 7 8

                              на Емо

 

Не преставам да мисля за тебе!

И насън даже пак те обичам,

щом нощта среши с лунния гребен

тъмносините плитки девичи.

 

Аз те викам отново тогава.

С много нежност приготвям постеля.

И звездите на прага остават.

А страстта ни е шеметно смела.

 

Щом зората потрепне с ресници,

ти си тръгваш по стълба незрима

там, където не стигат и птиците..

Но звучи в мен гласът ти: "Любима!"

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??