15.01.2008 г., 10:29

Highway star (Звезда на магистралата)

1.3K 0 13

Винаги си искала да бъдеш

звезда на магистралата.

И винаги си била...

Аз се опитах да те настигна,

но ти стоеше на недостъпен връх,

превръщайки вълнението и драматизма

в кредо, в отправна точка

към много посоки.

Посоките на живота...

В които се втурваше

с примамлива страст.

Но ти бе звездата на магистралата.

Аз бях никой.

Прегърнах твоето кредо,

превърнах го в железен принцип.

Сега аз съм звездата.

Пред мен са прашните пътища,

недостъпните върхове.

Познанието ме изумяваше

с неизмеримостта си,

в която се губех

като песъчинка в тревата.

Небето оставаше далеч.

Но имах морето.

То винаги

ми напомняше кой съм

и нашепваше, че не е до колене.

Шепотът ме обгръщаше с ласките си

и се спусках в глъбините

на тайнствения си свят.

А ти, ти бе все така недостъпна.

И  непредсказуема.

Питах се ще запазя ли спомена

за бясната конкуренция

между теб и мен.

Ти бе звездата.

Аз се превърнах в звезда.

Кому бе нужно всичко това?!

 

 ***

Помните ли неостаряващия

хит Highway star на Deep purple.

Това е резултатът от въздействието

на песента върху мен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Супер си Митак...както винаги де!
  • "Познанието ме изумяваше

    с неизмеримостта си,

    в която се губех

    като песъчинка в тревата."

    Страхотно!!!

  • Но имах морето.

    То винаги

    ми напомняше кой съм

    и нашепваше, че не е до колене.
    !!!Да не забравяме, кои сме и какво сме?!
  • Морето никога не е до колене-нито това , което ние имаме късмета да съзерцаваме всеки ден, нито това ,което всеки носи в себе си. А може би то дори е по-дълбоко. Такова усещане има човек , когато чете стихове като този. Замислящо и истинско!
  • !!!
    Аплодисменти!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...