Винаги си искала да бъдеш
звезда на магистралата.
И винаги си била...
Аз се опитах да те настигна,
но ти стоеше на недостъпен връх,
превръщайки вълнението и драматизма
в кредо, в отправна точка
към много посоки.
Посоките на живота...
В които се втурваше
с примамлива страст.
Но ти бе звездата на магистралата.
Аз бях никой.
Прегърнах твоето кредо,
превърнах го в железен принцип.
Сега аз съм звездата.
Пред мен са прашните пътища,
недостъпните върхове.
Познанието ме изумяваше
с неизмеримостта си,
в която се губех
като песъчинка в тревата.
Небето оставаше далеч.
Но имах морето.
То винаги
ми напомняше кой съм
и нашепваше, че не е до колене.
Шепотът ме обгръщаше с ласките си
и се спусках в глъбините
на тайнствения си свят.
А ти, ти бе все така недостъпна.
И непредсказуема.
Питах се ще запазя ли спомена
за бясната конкуренция
между теб и мен.
Ти бе звездата.
Аз се превърнах в звезда.
Кому бе нужно всичко това?!
***
Помните ли неостаряващия
хит Highway star на Deep purple.
Това е резултатът от въздействието
на песента върху мен.
© Димитър Станчев Все права защищены