15 янв. 2008 г., 10:29

Highway star (Звезда на магистралата)

1.3K 0 13

Винаги си искала да бъдеш

звезда на магистралата.

И винаги си била...

Аз се опитах да те настигна,

но ти стоеше на недостъпен връх,

превръщайки вълнението и драматизма

в кредо, в отправна точка

към много посоки.

Посоките на живота...

В които се втурваше

с примамлива страст.

Но ти бе звездата на магистралата.

Аз бях никой.

Прегърнах твоето кредо,

превърнах го в железен принцип.

Сега аз съм звездата.

Пред мен са прашните пътища,

недостъпните върхове.

Познанието ме изумяваше

с неизмеримостта си,

в която се губех

като песъчинка в тревата.

Небето оставаше далеч.

Но имах морето.

То винаги

ми напомняше кой съм

и нашепваше, че не е до колене.

Шепотът ме обгръщаше с ласките си

и се спусках в глъбините

на тайнствения си свят.

А ти, ти бе все така недостъпна.

И  непредсказуема.

Питах се ще запазя ли спомена

за бясната конкуренция

между теб и мен.

Ти бе звездата.

Аз се превърнах в звезда.

Кому бе нужно всичко това?!

 

 ***

Помните ли неостаряващия

хит Highway star на Deep purple.

Това е резултатът от въздействието

на песента върху мен.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Супер си Митак...както винаги де!
  • "Познанието ме изумяваше

    с неизмеримостта си,

    в която се губех

    като песъчинка в тревата."

    Страхотно!!!

  • Но имах морето.

    То винаги

    ми напомняше кой съм

    и нашепваше, че не е до колене.
    !!!Да не забравяме, кои сме и какво сме?!
  • Морето никога не е до колене-нито това , което ние имаме късмета да съзерцаваме всеки ден, нито това ,което всеки носи в себе си. А може би то дори е по-дълбоко. Такова усещане има човек , когато чете стихове като този. Замислящо и истинско!
  • !!!
    Аплодисменти!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...