Хиляда красиви лета
Няма болка и няма измама
в любовта ни, която блести.
Като в някаква приказна драма
сме избрали да бъдем звезди.
Не разбра ли, че вече ме няма?
Да, заминах далече от теб!
Да крещя ли, че беше голяма
любовта ни – разтапящ се лед?
Да виня ли словата, които
премълча и погълна с тъга?
Знам, че беше сърцето разбито
на парчета с чука на страха,
но когато любов го целува
и усмивка го гали в нощта,
то, сърцето, над болки изплува
и царува хиляда лета...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
