Хиляди
Хиляда празноти изсипаха се в мен,
нелепи неповярвани надежди.
Престорени, във погледа студен
полепнаха сълзите ми горещи.
Хиляда спомени се вкопчиха в съня ми
и го разкъсаха на хиляди парчета.
Безсрочно се изписаха в стиха ми
и се превърнаха във обич неотнета.
Хиляда истини заспиваха проклети
в отровната прегръдка на лъжите ни.
Излъгах себе си, рисувайки портрета
на отмалялото от времето обичане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Попова Всички права запазени
