Sep 19, 2010, 11:16 AM
Хиляди
Хиляда празноти изсипаха се в мен,
нелепи неповярвани надежди.
Престорени, във погледа студен
полепнаха сълзите ми горещи.
Хиляда спомени се вкопчиха в съня ми
и го разкъсаха на хиляди парчета.
Безсрочно се изписаха в стиха ми
и се превърнаха във обич неотнета.
Хиляда истини заспиваха проклети
в отровната прегръдка на лъжите ни.
Излъгах себе си, рисувайки портрета
на отмалялото от времето обичане.
© Ирен Попова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво Ирен!
-
Да!!!
-
Изплакано и много хубаво!
-
красиво и искрено...макар, че много ме натъжи...
прегръщам те, с обич. -
Осъзнат стих!
Прегръдка, Иренче! -
Прекрасно
-
Благодаря ви!
-
... щом е отмаляло... обичане е, Ирен...!
-
Ох,Ирен,прекрасен стих! 6.
-
Хареса ми
-
"...се превърнаха във обич неотнета...
......................
отмалялото от времето обичане."
...надежда е. Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
не бях те чел отдавна