9.08.2008 г., 12:44

Хиляди лъжи

786 0 1
Плени ме ти с тоз поглед,
плени ме ти с таз усмивка,
а сега оставяш ме да скитам
сама на таз земя.

Сърцето ми разкъса, знай,
рани го ти завинаги,
с тази подла изневяра,
с тези хиляди лъжи,
страдам аз за теб сега.

Защо, кажи, се влюбих в теб,
защо, кажи, измамена бях?
Всичките мечти погуби,
част от мене ти уби,
с тези хиляди лъжи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джулияна Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо, като си писателка, не пробваш да пишеш поетична проза, а пробутваш някаква форма на прозаична (чалга) поезия?

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...