В недоизгладена опаковка -
насъбрани думи, душевна глъч.
Мислите ти са в масовка,
мозъчна - не, а ментална смърт!
Ти твориш, но творчество няма,
какво да измислиш ново сега?
Каузи обществени, лирични драми,
изпълнени с лъжлива тъга...
Нас ли залъгваш, че си богат
на идеи, емоции или муза?
Сляп ли е днес целият свят,
че без причина ти дава заслуга?
И със запетайки и хиляди тирета,
да обясниш една идея безсмислена,
ти сега твърдиш, че си Поетът,
и вярваш, че твориш истински...
© Христо Андонов Всички права запазени