Хилядолетната
Прекрачва залеза и цвят от олеандър ти носи,
а ти си абаносова мечта!
Мечти ограбваш и не просиш.
Сеньора и принцеса, а сама...
Разказваш му най-желаната приказка.
До оградата стара те люби.
Вик напира на тялото в изказа:
"Слепите да не губим!"
Не бързай! Не бързай да я пожелаваш-
ще тръгне към гръцките острови...
Любовта си бродира със свила, да знаеш!
Всеки път да е Първо! Простичко...
От зачатие орисани ласки.
В думите и - огледало.
Змийски очи върху пазва прекрасна.
За обичане се мълчало.
После, парфюм дори не остава!
Опитна магьосница се сбогува.
Огън - не! Клада сърцето ти става,
а тя, щом заплаче, е хубава.
За приказки има си такси
и няма звезди на промоция.
Едно сърце и само: Как си?!?
Купчина прекрасни емоции.
Една жена! Не ти е скучно...
Защо я убиваш, проклетнико?!?
Виж, как в очите ти се случва
и колко е хилядолетна!
До последен дъх е човечна,
а ти пак багажа си стягаш...
Тя ти е Днешната! Тя ти е Вечната!
До тебе е, а я нямаш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
Прекрасен както винаги! Сърдечни поздрави!