ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
23.08.2009 г., 20:15 ч.

Хилядолетната 

  Поезия » Любовна
480 0 8

Прекрачва залеза и цвят от олеандър ти носи,

а ти си абаносова мечта!

Мечти ограбваш и не просиш.

Сеньора и принцеса, а сама...

 

Разказваш му най-желаната приказка.

До оградата стара те люби.

Вик напира на тялото в изказа:

"Слепите да не губим!"

 

Не бързай! Не бързай да я пожелаваш-

ще тръгне към гръцките острови...

Любовта си бродира със свила, да знаеш!

Всеки път да е Първо! Простичко...

 

От зачатие орисани ласки.

В думите и - огледало.

Змийски очи върху пазва прекрасна.

За обичане се мълчало.

 

После, парфюм дори не остава!

Опитна магьосница се сбогува.

Огън - не! Клада сърцето ти става,

а тя, щом заплаче, е хубава.

 

За приказки има си такси

и няма звезди на промоция.

Едно сърце и само: Как си?!?

Купчина прекрасни емоции.

 

Една жена! Не ти е скучно...

Защо я убиваш, проклетнико?!?

Виж, как в очите ти се случва

и колко е хилядолетна!

 

До последен дъх е човечна,

а ти пак багажа си стягаш...

Тя ти е Днешната! Тя ти е Вечната!

До тебе е, а я нямаш...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??