cradleofsin (Живко)
11 1
6.08.2009 г., 16:40 ч.

Химн на една самотна душа 

  Поезия » Друга
595 0 5

Там някъде, дълбоко във нощта,

самотна майка стене без душа.

С ръце корави рови гроб в нощта,

а крясък детски се изгубва в глухота.

 

Спомени, нахални в ума ти ще навлизат

и не ще поискат ни за миг да си отидат.

Ще крачиш все така сама, сломена,

и няма да прогониш мисълта, обезличена.

Душата ти ще пари като изпепелена,

а ти ще крачиш все така – сломена...

 

В какъв ли сън ти все така живееш,

щом химни за смъртта си още пееш?

Нима грехът за теб е път към рая?

А дали ще издържиш до края?

***

Граждани безмълвно стъпват по стъклата

на осъдени души, нарушили правилата.

Все тъй доволно бият преживяващи сърца.

В кръв облени лазят жалещи лица.

 

Надвиснала мъгла над теб отдавна

поробва безсрамно душата ти коварна.

Разтопени свещи в тъмнина блестят,

а мислите ти грешни в сенките крещят:

„О, ний, нещастните, как просим свобода.

Твърде дълго бяхме в тези вързани тела.”

***

Извън града, в полето мръсно,

в стъпки от нещастници потъпкано,

свойте песни грачат враните по–късно,

а ти сама все скиташ непрекъснато.

 

И ето, спираш се край нечий гроб

и виждаш – твойто име е изписано.

Дали си вече в някой друг живот

или във рая, търсен непрекъснато?

© Живко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??