Химн на инвалида
В парка е количка малка,
в нея, счупена и жалка,
кукла мъничка седи
и ме гледа със очи,
ослепели от надежди и мечти!
Очите на момиче,
на мъничко дете.
Уплашено ме гледат
с надежда и съмнение.
Те гледат и говорят
за скръб и самота
и тихичко се молят
за помощ, доброта.
Приятелките няма ги.
А куклите - захвърлени.
Сълзите пак са капали!
Мечтите са опърлени!
Недейте гледа кротко мене
с очакване за избавление.
Раздавам щедро аз илюзии,
но никога спасение!
Те гледат и се молят
за обич, доброта,
но шанс за тях остава
покоят на смъртта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милен Личков Всички права запазени
