May 26, 2010, 7:52 PM

Химн на инвалида 

  Poetry » Phylosophy
1172 0 3

В парка е количка малка,

в нея, счупена и жалка,

кукла мъничка седи

и ме гледа със очи,

ослепели от надежди и мечти!

 

Очите на момиче,

на мъничко дете.
Уплашено ме гледат

с надежда и съмнение.

 

Те гледат и говорят

за скръб и самота

и тихичко се молят

за помощ, доброта.

Приятелките няма ги.
А куклите - захвърлени.
Сълзите пак са капали!

Мечтите са опърлени!

Недейте гледа кротко мене

с очакване за избавление.
Раздавам щедро аз илюзии,

но никога спасение!

 

Те гледат и се молят

за обич, доброта,

но шанс за тях остава

покоят на смъртта!

© Милен Личков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??