23.06.2011 г., 9:51

Хипотетично

882 0 0

Не казвай ми, когато ми изневериш.

За похождения не пращай телерграма.

С един замах света ще разрушиш,

света ни, който бе за двама.

 

В неведение до края ти ме дръж,

ако науча, може да се срина.

Какво от туй, че било е веднъж...

От истината може да загина!

 

А може и криле да ми даде,

да отлетя от теб и нивга не се върна.

Света за двама, който ти отне,

при друг да срещна и да го прегърна.

 

Ще сещам се за миналите дни

и болката, която си ми сторил.

И няма съща да съм аз като преди...

С измяна ти врата си ми отворил.

 

Сърцето си  ти дадох. Но уви!

С крака го стъпка, с зъби го разкъса...

Но моята душа ще полети.

За новата любов аз ще възкръсна.

 

И няма да се питам: "За какво

при нас така получи се?" - Не зная.

Ще тръпна аз за новата любов,

прехласната от сладостна омая.

 

А може да не стане и така,

а може да се свия, като бито куче,

и никога да не повярвам в любовта,

за твоята измяна кат науча.

 

Реакция каква ще предизвикаш,

да мисля, ох, глава ме заболя!

Но моля те, недей и да опитваш!

Илюзията запази! Благодаря!

Силвия Кръстева

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...