Не казвай ми, когато ми изневериш.

За похождения не пращай телерграма.

С един замах света ще разрушиш,

света ни, който бе за двама.

В неведение до края ти ме дръж,

ако науча, може да се срина.

Какво от туй, че било е веднъж...

От истината може да загина!

А може и криле да ми даде,

да отлетя от теб и нивга не се върна.

Света за двама, който ти отне,

при друг да срещна и да го прегърна.

Ще сещам се за миналите дни

и болката, която си ми сторил.

И няма съща да съм аз като преди...

С измяна ти врата си ми отворил.

Сърцето си  ти дадох. Но уви!

С крака го стъпка, с зъби го разкъса...

Но моята душа ще полети.

За новата любов аз ще възкръсна.

И няма да се питам: "За какво

при нас така получи се?" - Не зная.

Ще тръпна аз за новата любов,

прехласната от сладостна омая.

А може да не стане и така,

а може да се свия, като бито куче,

и никога да не повярвам в любовта,

за твоята измяна кат науча.

Реакция каква ще предизвикаш,

да мисля, ох, глава ме заболя!

Но моля те, недей и да опитваш!

Илюзията запази! Благодаря!

Силвия Кръстева