22.06.2014 г., 23:55

Хитрият котак

733 0 0

Хитрият котак


Втурна се към паничката
малкият черен котарачо.
Мисли, че ще яде гаспачо,
ала стопанката му наготвила бе
кренвирш леко алангле.

Опита си зрънце
и примляска като човече.
Разколеба се,
но измисли хитър ход!
Реши да постъпи не като Дон Кихот.
Показа, че не му хареса.
Бутна с лапичка купата.
След това обърна и млякото.

Разкрещя се стопанката и викна таткото.
Помисли си котакът „Ах, ще ям бой!“.
Но объркал се бе той.
Всичко мина без бой.
Таткото извади едно кюфте
и запя като дете:
- Ето-о-о кюфтаче
за милото котаче-е-е!
Ето-о-о го котачето,
което ще напълни тумбачето-о-о.
Стопанката остана в смут,
а котаракът черен заспа с корем надут!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дениз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...