За попа, който крадял черковните дарове

(Българска народна приказка)

“Имало един много алчен поп. Всичко, що оставяли богомолците за църквата, го турял в джоба си, – мине и обере всичките пари от иконите!
Научил за това Хитър Петър и рекъл:
– Няма да я бъде тая работа! Ще го оправя аз тоя поп! И взел, че се приставил клисарин в тая черква. Почнал той да изпреварва попа и да обира парите от иконите. Попът много го доядяло на Петра и веднъж му рекъл:
– Петре, ти събираш парите от иконите, ама това е много грешно!
– А, сакън, дядо попе, това не е вярно! Някоя от светиците събира парите! Попът се зачудил:
– Как светиците бре? Те могат ли да ходят?
– Могат, могат! И това прави света Богородица, че е баш в средата на черквата!
Попът не повярвал и казал на Петра:
– Това е твоя работа, Петре! Хайде, ела да се изповядаш!
Завил го той с патрахила и почнал да го изповядва. Пита го попът, а Петър мълчи и си трае.
– Защо бре, Петре, не отговаряш?
– Защото нищо се не чуе, дядо попе! Ако не вярваш, дай аз да те завия с патрахила!
Завил го Петър с патрахила и почнал да го изпитва:
– Кажи, дядо попе, защо ходиш вечер у нашата комшийка, оная с големите бозки?
А попът мълчи, дума не продумва.
До три пъти Петър го питал така. Сетне го отвил и му рекъл:
– Защо не отговаряш бе, отче?
– Е, вярно бе, Петре, нищо се не чуе, когато човек е завит с тоя патрахил!
– Щом едното е вярно, отче, и другото е вярно! Света Богородица прави тоя обир по иконите...
И тъй Хитър Петър отучил попа да краде парите от иконите.”

Хитър Петър и крадливият поп

(Басня)

Живял в далечни времена един безочлив поп

и често дискоса изпразвал в собствения джоб.

Понесла се мълва из село и Петър я дочул,

в главата план се зародил да секне тоз разгул.

При дядо поп се той явил, за клисар се главил

и най-редовно от светиня му, даренията крил.

Досетил се, че само Петър парите е прибрал

издебнал сгода и му казал, че Господ е разбрал

и редно е да се покае за този тежък грях,

но Петър смело отговорил, без да изпита страх:

- Навярно някой друг тук бърка, защото аз не съм!

Да кажем, че нощес получих видение насън –

и в него Пресветата Дева, със другите светици

в среднощен час си поделиха всичките парици!

- Що думаш?!? Мигар е възможно! Господи, прости!

И на раба си сквернословни, ти милост изпрати!

Със патрахила го наметнал за изповед свèта,

но Петър даже не отвърнал на попските слова.

- Кажи защо така си траеш – нима не ме разбра?

А Петър правел се на улав, поклащайки глава:

- Що? Що рече, дядо попе? Ни думица не чух!

Под този патрахил изглежда изгубих своя слух!

Не вярваш!!! Дай да те покрия и сам се убеди!

И Петър бързо го заметнал, и почнал да реди:

- Кажи защо, бе дядо попе, в потайни тъмнини,

комшийските големи бозки крепи светиня ти?

Защо полите ѝ задигаш? Това не е ли грях?

А попът дума не обелил и пребледнял от страх,

със сетни сили се надигнал и леко промълвил:

- Така е! Нищо се не чуе под този патрахил.

- Щом туй е вярно, то тогава и другото ще е!

А дядо поп след тази случка престанал да краде!

***

Така било е за тогава, но днеска не важи,

че с разни компромати, някой, другите държи

и всеки, що ни управлява, оплетен е в лъжи,

а пък народа, ех, народа – Бог да го прости!

Любомир Попов