Хлад

25.02.2011 г., 23:12 ч.

Поезия » Друга

579 0 2

Въздухът е чист до безобразие,

прозрачен до замръзване,

до вледеняване.

Дълбока глътка.

Размърдвам го

с вдишване,

с утринния крос.

Замислена птица ме следи със поглед

до ъгъла, сътворен единствено от нея.

Разбрала, че не съм опасност,

отново се сгушва в самата себе си.

Още по-замислена.

Студено е...

Въздухът е на кристали.

Едва ли ме разбира

птицата

със своя „птичи поглед”

за нещата.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.