25.02.2011 г., 23:12 ч.

Хлад 

  Поезия » Друга
686 0 2
Въздухът е чист до безобразие,
прозрачен до замръзване,
до вледеняване.
Дълбока глътка.
Размърдвам го
с вдишване,
с утринния крос.
Замислена птица ме следи със поглед
до ъгъла, сътворен единствено от нея.
Разбрала, че не съм опасност,
отново се сгушва в самата себе си.
Още по-замислена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Тодоров Всички права запазени

Предложения
: ??:??