Хлад
809
0
2
Въздухът е чист до безобразие,
прозрачен до замръзване,
до вледеняване.
Дълбока глътка.
Размърдвам го
с вдишване,
с утринния крос.
Замислена птица ме следи със поглед
до ъгъла, сътворен единствено от нея.
Разбрала, че не съм опасност,
отново се сгушва в самата себе си.
Още по-замислена.
Студено е...
Въздухът е на кристали.
Едва ли ме разбира
птицата
със своя „птичи поглед”
за нещата.
© Стоян Тодоров All rights reserved.
