Сянка в полумрака се промъква.
Хлебарка пак от някъде се пръква.
Хлебарка, дошла направо от канала.
Хлебарката в помия дълго е живяла.
Хлебарка по тавана марширува.
Хлебарката какво ли я вълнува?
Хлебарка жива и без грижи,
хлебарката ù стига да се движи.
Хлебарка невинна, глуповата.
Хлебарката разбира що е свободата.
Хлебарка чехъл я размаза.
"Хлебарката безгрижна" - кой ли каза?
Хлебарката сме аз и ти,
смазани са нашите мечти.
На пустата стена - бледнеещо петно,
черен спомен на живота в бялото платно.
© Александър Всички права запазени