20.07.2010 г., 9:23

Хлебарката

1.1K 0 9

 

Зловредните животни,

от най-различни марки,

(когато са зловредни),

за мене са хлебарки.

 

Мухите са хлебарки,

които и летят.

А птиците – хлебарки,

които и кълват.

 

И кучето – хлебарка,

която казва “бау”.

А котките – хлебарки,

които казват “мяу”.

 

И ти, “поете”, който

тоз стих ще критикуваш,

ти също си хлебарка –

недей да се надуваш!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бие ми на зловредна чалгичка
  • Благодаря ти че прочете и за коментара, Галена! В стихотворението ми има нещо, което вероятно ще подразни - това е че и птиците са наречени хлебарки; а нали птиците са волни и красиви?
    "Кокошките - хлебарки,
    които и кълват" - така бих могъл да го напиша. Но, първо, не исках в стиха ми да има кокошки, и второ(помислих си), полага им се и на птиците - нали орел е кълвал дроба на Прометей!
  • Поздравления за интересната гледна точка!
  • Че кой да бъде обиден, Ведрина? Страхувах се Илко да не се обиди - нали той в сайта ни е "Поета". Но не - той весело се засмя!

    Стихотворението ми е безадресно – нито ник, нито име се споменава.

    А ако ти и някой друг сте си помислили за някой определен поет, заслугата или вината за това си е само негова. Донякъде и моя, разбира се – защото ако не се разбираше кого визирам, стихотворението ми нямаше да има смисъл.

    Но кой пак пръв изрови томахавката? Нима не си прочела коментарите му под стихотворенията ми? Откакто от сайта изгониха Писателче, толкова провокативно-обидни коментари в “Откровения” не е имало!

    “Каквито сме, сражение не търсим,
    но няма и да бягаме от него,
    каквито сме!” /Шекспир/.
  • Kакто искате го тълкувайте, не бих искала да има обидени!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...