ХЛЯБ ОТ ДУМИ
Не ме люля виенско колело.
Животът ми бе истинска пързалка.
В световъртеж между добро и зло
светът и мен по цял ден ме будалка.
Додрапах до преклонни старини
с надеждата, че утре ще е друго.
Макар че и за мен заесенѝ,
ора с надежда черната си угар.
Пронизан от секундната стрелка,
понякога съм грохвал до премала.
Но все така протягам ви ръка! – ...