Хляб от думи
ХЛЯБ ОТ ДУМИ
Не ме люля виенско колело.
Животът ми бе истинска пързалка.
В световъртеж между добро и зло
светът и мен по цял ден ме будалка.
Додрапах до преклонни старини
с надеждата, че утре ще е друго.
Макар че и за мен заесенѝ,
ора с надежда черната си угар.
Пронизан от секундната стрелка,
понякога съм грохвал до премала.
Но все така протягам ви ръка! –
за простичка милунка засияла.
Разпънат между две парчета хляб,
се чудя на кого да дам едното? –
на Царя, или просяка – тъй слаб,
пред храма спрял в смирената си кротост.
Към вас летя с протегната душа! –
светулчица над нива есенѝца.
И хляб от думи цял живот троша,
за всекиго да стигне по трошица.
© Валери Станков All rights reserved.
