19.12.2018 г., 15:47

Хм

939 14 24

Да. Зная, че дотегнах ви до болка
и зная, че измъчих ви съвсем.
Пак пише тая! Боже, още колко,
писанията нейни ще четем?

 

И знаете коя съм, и каква съм.
Кое ме радва, от какво боли.
О, Боже, само нека се геваса,
чак толкова ли грешни сме били?

 

Обаче не отчитате проблема.
Че имам котки - не една, а две,
че щуро, като мене мира нема,
ще вампиряса, вместо да умре...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ехаа, Наде!!! Слънчице си ти! Пиши, защото го можеш!
  • Благодаря, Иржи! Прегръщам те!
  • Да се наредя и аз на опашката...Докато се натуткам и всичко е казано,похвалено,поне емотикони ако можех да сложа...ама не ги зная!Много ми допада,че си такава щура,както сама се определяш,защото предпочитам тая категория пред "умрелите в кожата си"!Ти си нашето бижу,без да обиждам другите бижута,но нали и те са различни-златни,сребърни ,с камъни,без, и т.н.Бъди все такава,Наде,обичаме те,дори да си само ...хм..."Сваровски"!!..
  • Благодаря, Ачо! Така е, Дари! Ама, че асоциация, сенсей! Не, Ани, не ходя на работа. А за щурави брюнетки, не си ли чувала?
  • Божееее, то дето пише, ами и котки гледа, остава да ми каже, че ходи и на работа, и край... ще реша, че чета написаното от жив вампир!

    Добре, че прочетох коментарите, иначе и аз щях да питам какво е това геваса.... Щура работа... В друг живот да не би да си била блондинка?

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...