Ходейки насън
Няма нищо по-грандиозно от това
изненадите след нас да водопадат.
Изкъпах се, изсуших се, ами сега?
Дали за мене капките ще страдат?
Аз не съм и подозирал, че някоя
ще ме заобича, без да ми го каже -
това бе преди, това бе някога...
сега не е грандиозно, нито важно...
Когато имаш какво да кажеш на мен,
дали би се спряла, поне едничка дума?
Аз съм стар, захвърлен и употребен,
единствената ми красота я... няма...
Времето ще покаже къде сме били -
ти вътре на топло, аз някъде отвън.
Ти недей да идваш, ти се прибери,
не искам да ме виждаш, ходейки насън...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени