5.11.2010 г., 9:20

Ходейки насън

1.1K 0 0

Няма нищо по-грандиозно от това
изненадите след нас да водопадат.
Изкъпах се, изсуших се, ами сега?
Дали за мене капките ще страдат?
Аз не съм и подозирал, че някоя
ще ме заобича, без да ми го каже -
това бе преди, това бе някога...
сега не е грандиозно, нито важно...

Когато имаш какво да кажеш на мен,
дали би се спряла, поне едничка дума?
Аз съм стар, захвърлен и употребен,
единствената ми красота я... няма...
Времето ще покаже къде сме били -
ти вътре на топло, аз някъде отвън.
Ти недей да идваш, ти се прибери,
не искам да ме виждаш, ходейки насън...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...