5 нояб. 2010 г., 09:20

Ходейки насън

1.1K 0 0

Няма нищо по-грандиозно от това
изненадите след нас да водопадат.
Изкъпах се, изсуших се, ами сега?
Дали за мене капките ще страдат?
Аз не съм и подозирал, че някоя
ще ме заобича, без да ми го каже -
това бе преди, това бе някога...
сега не е грандиозно, нито важно...

Когато имаш какво да кажеш на мен,
дали би се спряла, поне едничка дума?
Аз съм стар, захвърлен и употребен,
единствената ми красота я... няма...
Времето ще покаже къде сме били -
ти вътре на топло, аз някъде отвън.
Ти недей да идваш, ти се прибери,
не искам да ме виждаш, ходейки насън...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...