4.06.2020 г., 7:56

Хоминини

888 0 0

Хоминини

Как да пиша за любов, като не я разбирам.

Как да пиша за хората, като ги презирам.

Как да им вдъхна живот, като в гърдите им силиконови сърца пулсират и с всяко свое действие се насират.

Толкова много личности безлични.

Толкова много души себични.

Не ви горчи само във устата, а по скротумите и в червата.

Анархията било един вид протест, всички сме за общ психотест.

Резултатът е от без значени, човека си остава маймуна, А НЕ ТВОРЕНИЕ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Шулев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....