4.06.2020 г., 7:56

Хоминини

887 0 0

Хоминини

Как да пиша за любов, като не я разбирам.

Как да пиша за хората, като ги презирам.

Как да им вдъхна живот, като в гърдите им силиконови сърца пулсират и с всяко свое действие се насират.

Толкова много личности безлични.

Толкова много души себични.

Не ви горчи само във устата, а по скротумите и в червата.

Анархията било един вид протест, всички сме за общ психотест.

Резултатът е от без значени, човека си остава маймуна, А НЕ ТВОРЕНИЕ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Шулев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...