Хоминини

Poetry » Other

892 0 0

Хоминини

Как да пиша за любов, като не я разбирам.

Как да пиша за хората, като ги презирам.

Как да им вдъхна живот, като в гърдите им силиконови сърца пулсират и с всяко свое действие се насират.

Толкова много личности безлични.

Толкова много души себични.

Не ви горчи само във устата, а по скротумите и в червата.

Анархията било един вид протест, всички сме за общ психотест.

Резултатът е от без значени, човека си остава маймуна, А НЕ ТВОРЕНИЕ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0