Хората
На Дявола
му се прииска
да е Ангел.
- Блазя ти ! каза -
Колко си красив!
Все чудеса твориш
в небесната омая
и хората обичаш,
не гълчиш!
Обичат те,
и те щастливи и доволни
на трон те слагат,
храмове строят.
А мен какво?
Замерят ме със камъни
и търсят ме единствено
за мъст.
Заплака Дяволът
и Ангелът потръпна
съзря човещина
и мигом умилен
го дръпна за ръкава:
- Хайде , тръгвай!
Света да видиш
бял и окрилен.
И тръгнаха в едно
тъй бяло
и тъй черно.
Светът наоколо
се мигом удиви:
Каква идилия!
Но доста скверно
е черното
и бялото мърси.
И хората се разделиха.
едните скубеха пера,
а другите ги полепиха
по дяволската кожа и рога.
И от тогава май
светът се преобърна.
Посрамен Ангелът
се вдигна към Отца.
А Дяволът маскиран
непревърнат
остана долу.
На тъй грешната Земя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Андреева Всички права запазени
