сиа (Силвия Андреева)
72 293
Mar 20, 2012, 9:05 PM  

Хората 

  Poetry » Phylosophy
741 0 5

На Дявола

му се прииска

да е Ангел.

- Блазя ти ! каза -

Колко си красив!

Все чудеса твориш

в небесната омая

и хората обичаш,

не гълчиш!

Обичат те,

и те щастливи и доволни

на трон те слагат,

храмове строят.

А мен какво?

Замерят ме със камъни

и търсят ме единствено

за мъст.

 

Заплака Дяволът

и Ангелът потръпна 

съзря човещина

и мигом умилен

го дръпна за ръкава:

- Хайде , тръгвай!

Света да видиш

бял и окрилен.

 

И тръгнаха в едно

тъй бяло 

и тъй черно.

Светът наоколо

се мигом удиви:

Каква идилия!

Но доста скверно

е черното

и бялото мърси.

 

И хората се разделиха.

едните скубеха пера,

а другите ги полепиха

по дяволската кожа и рога.

 

И от тогава май

светът се преобърна.

Посрамен Ангелът

се вдигна към Отца.

А Дяволът маскиран

непревърнат

остана долу.

 

На тъй грешната Земя.

 

 

 

 

© Силвия Андреева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??