Преди множество лета в градчето „Ne me dis pas”*
братя Елиен и Жулиен живели в тираничен плен.
Делели сляпата съдба, изродени от дяволска ръка,
облечени в „горящата искра” - водела ги участ зла.
Туй, що докосвали – на мига – отивало при пепелта,
вълшебни феникси в реалността - живеели в самота.
И нивга не узнали що е туй - весела да е песента,
искали да рисуват живо, а картината излизала в сиво.
И скоро решили да спрат болката, неуспеха и страха.
Множество лета след това в градчето „Ne me dis pas”
братя Елиен и Жулиен умрели в тираничен плен.
Спрели сляпата съдба, убила ги искрена добрина, ...