Преди множество лета в градчето „Ne me dis pas”*

братя Елиен и Жулиен живели в тираничен плен.

Делели сляпата съдба, изродени от дяволска ръка,

облечени в „горящата искра” -  водела ги участ зла.

Туй, що докосвали – на мига – отивало при пепелта,

вълшебни феникси в реалността - живеели в самота.

И нивга не узнали що е туй - весела да е песента,

искали да рисуват живо, а картината излизала в сиво.

И скоро решили да спрат болката, неуспеха и страха.

Множество лета след това в градчето „Ne me dis pas”

братя Елиен и Жулиен умрели в тираничен плен.

Спрели сляпата съдба, убила ги искрена добрина,

че щял цял град да изгори, ако Жулиен ги не спаси.

И сторил туй, що го изцерило от скръбта.

В миг на жертвата прекрасна, сякаш Огнен бог ги тласна

братя живи досега - превърнати във феникси на пепелта.

С дъх изненадващо леден те проклели своя зов последен,

че са грешка на природата, хора от на Дявола породата.

И горели в Ада, затуй, че проявили жалостта.

* Не ми казвай ( фр.)