Хоризонта и Нощта...
Хоризонта и Нощта...
... Пак късна вечер вееше небрежно
с дъха на поривисти ветрове,
аз гледах хоризонта как изчезва,
и нощ отмъква всички брегове...
И някаква натраплива идея
тогава ме налегна, че нощта
е може би, която определя
на хоризонта видната черта...
В наивна възраст някога мечтаех
до него да достигна, без да знам,
че просто няма хоризонт Безкрая
и Пътят никога не свършва там...
... Оказа се, дъгата синя в здрача,
е само част от морският пейзаж
и искам ли сега да я прекрача-
пред мене бяга тя като мираж...
И винаги ще бъде недостъпна
на хоризонта синята черта,
че там не свършва, а започва пътя!...
А и денят не свършва с вечерта...
Оттатък хоризонта продължава
светът да бъде все тъй осветен
и ако следвам Слънцето оставам
завинаги във неговият Ден!...
Отдавна знам, в живота определя
сам, своя собствен хоризонт, човек:
възможно е- до другата неделя,
възможно и- до следващият век!...
А Слънчевата вечност ли сподиря,
възможно е да стана и звезда
и хоризонта няма да ме спира
за да оглеждам цялата Земя...
... И все по-плътно стелеше се мрака
със дъх на водорасли и море,
и все по-тъжно взирах се нататък,
след Слънцето, и молех го да спре
и утре то отново да ми върне
и хоризонта, и безкрая, и брега
преди Земята пак да се обърне
и да изчезне в нощната мъгла...
Коста Качев,
05.10.2014
Средиземно море,
Италия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
